НАЧАЛО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЛУХОНЕМИТЕ У НАС

      През 1891 г., когато е приет Законът за народната просвета, първоначалното образование на всички деца в България било задължително. Но сред тях ощетени остават децата с различни видове увреждания, сред които и тези с увреден слух. През 1898 г. в българския печат се появява кратко съобщение, в което се казва, че немският сурдопедагог Фердинанд Урбих открива в България собствено  частно училище за глухонеми деца. Това съобщение оповестява началото на един нов клон в образованието в България - сурдопедагогиката.

Роден на 30 декември 1861 г. в Кройцбург, Германия, Фердинанд Урбих след като завършва основно образование, продължава да учи в Айзенах. Там по нещастно стечение на обстоятелствата остава куц за цял живот с левия крак. Именно това нещастие оставя отпечатък в характера и живота му и го кара да вземе решение да помага с всички сили на хора, които имат някакво увреждане. Завършил средното си образование, Урбих постъпил като учител-хоспитант в Института за глухонеми в Хамбург, а след две години е частен учител на глухонямо момче в Хайделберг и успешно полага държавния изпит за редовен учител-специалист по обучение на глухонеми. 
       В Хайделберг Урбих се запознава с българските студенти Никола Петков от Видин и Никола Златин от София, които го информират,че в България няма училище за глухонеми деца. Решава да замине за страната, за да създаде свое собствено училище за глухонеми и започва да учи български език. През 1898 г. се среща с големия народен поет Иван Вазов, тогава министър на народното просвещение. Получава пълната му подкрепа и съгласие да открие училището. Така се установява окончателно в София. През 1906 г., по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Иван Шишманов, Народното събрание гласува частното училище да се поеме от държавата и да стане Държавен институт за глухонеми. За негов директор е назначен Фердинанд Урбих.
       Предан на своето призвание - обучението на децата с увреден слух и говор, Урбих работи неуморно в продължение на 18 години в института. През това време поставя основите на учебно-възпитателната работа с глухонемите, привлича в училището способни млади учители и ги подготвя теоретически и практически. Сред тях били Панайот Медникаров, Александър Иванчев, Иван Шинков, Никола Касаков, които са едни от най-добрите сурдопедагози. 
       Урбих замисля съставянето на учебници за глухонемите ученици и прави единствен в световната практика експеримент с въвеждането на стенография в обучителния процес. Парарелно с дейността си като сурдопедагог, Урбих подготвя и първите български логопеди и полага основите на родната сурдопедагогическа и логопедическа теория и практика.
       През 1918 г. Фердинанд Урбих напуска България и се завръща в гр. Фройденщат, Германия, където на 6 декември 1945 г. умира.

Д Ъ Р Ж А В Н О  О Б Р А З О В А Н И Е

       Началото му се поставило през 1906 г., когато частното училище на Урбих става Държавен институт за глухонеми. През 1911 г. е открито второ училище във Варна, а през 1924 г. - трето в Пловдив. Те били интернати на пълна държавна издръжка, подчинени на Министерството на народната просвета. Намирали се в неудобни жилищни сгради, в които учели и живеели от 70 до 80 деца на възраст от 8 до 14 години. В тях те получавали основно образование и практическа подготовка по някакъв занаят. Директорите живеели в пансиона към училището и отговаряли за здравето и живота на питомците си.
       Новоназначените учители, независимо от подготовката и стажа си, се обучавали в практика и теория още четири години от директора на училището.
       През 50-те и 60-те години в страната били построени четири държавни училищни сгради (открито е училище в Мъглиж, а варненското се премества в Търговище) с всички удобства за глухите деца. Всяка година се издавали и учебници за обучението им. По-късно училището в Мъглиж е преустроено за глухи деца с умствена недостатъчност, а през 1962 в София е открито училище за тежкочуващи деца, което по-късно се обединява с училището за глухи деца.